Национален парк “Централен Балкан”

Национален парк “Централен Балкан” е своеобразен кръстопът на облаци и ветрове, за който са характерни различни видове климат. Планинският климат е над 1000 м. надморска височина, умерено-континенталният – на север, а преходно-континенталният с влияния на преходно-средиземноморски – на юг.

За Централния Балкан са присъщи силни, на места бурни ветрове, обилни хоризонтални и вертикални валежи, гъсти мъгли, ниски температури, честа и значителна облачност. Типични са честите и силни ветрове. По билото повече от 150 дни от годината духат ветрове със средна скорост над 10 метра в секунда. Фьоните – бурни южни ветрове, характерни за пролетните месеци, достигат скорост 18-20 метра в секунда. Ветрове тип “бора” носят северен студ и мраз по южните склонове.

По високите части на планината зимата е мразовита. Среднaтa януарска температура варира между минус 9 и минус 3 градуса Целзий. Снежната покривка се задържа около 6 месеца и дебелината й достига 180-220 см. към края на март. Гъсти мъгли често покриват старопланинските била. Броят на влажните дни надхвърля 280 годишно, а в района на хижа Амбарица са установени едни от най-високите за страната годишни валежи – 1360 мм. на квадратен метър.

Пролетта идва късно и протича бързо, лятото е прохладно, с чести краткотрайни превалявания. Есента е относително по-стабилно и благоприятно време за туризъм. Честата и рязка промяна на метеорологичната обстановка е характерна за билото и преди всичко за върховете над 1900 м. надморска височина. Най-показателен за това е масивът на връх Ботев (Юмрукчал), където времето се променя до неузнаваемост за минути. Връх Ботев е и едно от най-мъгливите (над 305 дни в годината) и най-ветровити места в България.

Главната водоразделна линия на Черноморския и Беломорския водосборен басейн е билото на Стара планина. На север – към река Дунав и Черно море – тръгват реките Вит, Осъм и Росица, а на юг – към Егейско море – се устремяват Тополница, Стряма и Тунджа. Дълбокият карст регулира подземното подхранване на реките, а обширните стари гори допринасят за задържането на водите. Реките са стръмни и с голям воден отток.

На много места реките падат от високи скални прагове и образуват живописни водопади, които местното население нарича “пръскала”. В Централен Балкан се намират едни от най-внушителните и най-високите водопади в България. Сред тях са – Райското пръскало (124,5 м.), Карловското (120 м.), Видимското (80 м.) и Кадемлийското пръскало (72 м.).

Средногодишният обем на водата, формиращ се на територията на Национален парк Централен Балкан, е 460 млн. куб. м. В сухи години спада до 290 млн. куб. м., а в средно влажни години се повишава до 530 млн. куб. м. Водите имат добри качества и представляват значителна част от запасите на питейна вода в България.

Релефът в Национален парк “Централен Балкан” е създаден под действието на мощни геологически процеси и е оформян през хилядолетията от водата и ветровете. Заравнени била и масивни върхове се редуват с дълбоки каньони, скални стени и пещери. Стара планина е централна структурна ивица на Балканите. Изградена е от няколко основни вида скали, сред които южнобългарски гранити, пясъчници, кристалинни шисти и др. Над 1800 м. надморска височина има свидетелства за ледникова дейност в миналото.

Скалите и скалните ландшафти заемат около 2000 хектара (3% от цялата територия на Парка). Сред причудливите формации са Скалният мост, Марковата дупка и скалните игли Калчови камъни. В Парка се намират единственият по рода си в България скален комплекс с вековни гори, стени и пропасти и най-мощният скален пояс – Джендемите. Уникална за страната е и системата от ждрела и каньони – теснината на Стара река, каньонът на река Черни Осъм, Тъжанското ждрело, долината на река Соколна, Бяла река.

Карстът обхваща малка част от защитената територия, но там са образувани много и дълбоки пещери и пропасти. Забележителен със своите бездни е резерват “Стенето”. Тук се намират и Райчова дупка – най-дълбоката пропастна пещера в България с 377 м. денивелация и обща дължина на галериите 3333 м. и Куманица – най-дългата водна пещера в Централен Балкан с 1656 м. проучена дължина и средногодишен дебит на подземната река 600 литра в секунда.

Пещерите на каньоните и скалните масиви се обитават от шест вида световно застрашени прилепи, множество петрофилни видове птици, редки и красиви растения.

За повече информация, моля ползвайте Плана зa управление към бутон Управление.